* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, първо венчило,
дотегнало ми е, Станке, омръзнало
да ходя, Станке, да работя
на тия пусти боляри
и нищо не мога да изкарам,
децата си да изхранвам не мога.
Не мога, Станке, да гледам децата,
гладни и жадни, голи и боси.
Решил съм, Станке, решил съм
на гурбет, Станке, да ида,
пък тебе тук да оставя.
Реши го Стоян, стори го.
Остави Станка самичка
със нейните дребни дечица.
Мъчи се Станка, горката,
на хората прела, тъкала,
дано си децата изхрани.
Много на Станка дотегна,
че си децата целуна
и край реката отиде.
Гледала долу, нагоре
и се в реката хвърлила.
Там се е Станка удавила.
Рибари риба ловили
и си Станка извадили,
накрай брега изнесли.
Цяло се село изтекло
да види този удавник.
Станкините дечица
и те са отишли да видят.
Когато при река отишли
и са удавник видели,
те са майка си познали
и се виком провикнали:
- Мамо ле, мила майчице,
немахме, мамо, ний татко,
а сега немаме и майка.
Плачеха нейните дребни дечица,
плачеха и Бога кълняха,
как Бог дава на едни богатства,
а пък на други сиромашия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.