* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
мене ми вече дотегна,
все ходя, либе работя,
не мога нищо да изкарам,
на деца хляб да донеса.
Аз съм, Станке, намислил
да взема, да се удавя,
или далеч да забягна,
да не си гледам децата
как ходят голи и боси,
гладни горките как лягат.
Каквото си Стоян казваше
и тъй го Стоян направи.
Че стана Стоян, забягна
долу ми в Мала Азия.
Остана Станка самичка
със седем дребни дечица.
Ходила, хлебец просила
и на децата носила,
но гърло се с малко не насища.
Един ден Станка решава,
тя си децата събрала,
по малко хлебец им дала,
най-мъничкото накърми,
накърми и го приспала.
Станка край село излезе,
край село река течеше,
Станка се в река удави.
Рибари риби ловяха,
те удавник извадиха.
Цяло се село събрало,
никой удавник не позна.
Станкините дребни дечица,
те майка си познали,
ходили и са плакали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.