* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
дотегнал ми е тоз живот,
че ходя, Станке, работя,
не мога нищо да изкарам.
Аз съм, Станке намислил
да взема далеч да избягам
долу ми в Мала Азия.
Че как го Стоян намисли
и тъй го Стоян направи.
Ах, че си Стоян избяга,
остави Станка самичка
със седем дребни дечица,
най-малкото в люлчица.
Гледа ги Станка, жали ги,
из къща в къща ходила,
по парченце хлебец носила,
гърло се с малко не лъже.
На нея вече дотегна.
Ах, че си Станка решила
да вземе да се удави.
Че как го Станка решила
и тъй го Станка направи.
Край село река течеше,
ах, че се Станка удави.
Рибари риба ловели,
ах, че си удавник извадили.
Цяло се село събрало
удавник да си познаят.
Никой си удавник не позна.
Станкини дребни дечица,
край нея те са ходели,
ходели, още плакали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.