* * *

Удавила се от бедност

Тодор на Станка думаше:
- Любе Станке, Станке ле,
на мене, Станке, дотегна
този ми пусти сиромашлък.
Ази съм, Станке, намислил
далеко да си забягна,
дето ме хора не знаят,
не знаят, не ме познават.
Рече го Тодор, стори го,
че си далеко забягна,
дето го хора не знаят,
не знаят, не го познават.
Станка кат' в село остава
със седем дребни дечица,
осмото Иванчо в люлчица;
чуди се Станка, мае се
как да си децата изхрани.
Ах, че си Станка намисли -
тарджик през рамо преметна,
от порта в порта ходеше,
просия да си събира,
децата да си изхрани.
Ах, че й много дотегна
просия да си събира...
Сутринта рано ранила,
рано ми в света неделя,
че си децата изкъпа,
изкъпа и ги облече.
Последно Иванчо къпеше;
като го къпе и плаче
и на Иванча думаше:
- Дай да те, мама, окъпя,
последно да те повия,
туй ще ти й, майка, къпането,
от твойта майка гледане!
Ах, че ги в стая затвори,
от порта навън излезе,
право на река отиде
и се в реката хвърлила.
Рибари риба ловяха,
Станкино трупче уловиха.
Бърже на село съобщиха,
че има в село удавен.
Цялото село тичаше,
Станкини дребни дечица,
най-напред и те тичаха.
Като майка си познаха,
викнаха жално да плачат:
- Кой ще ни, мамо, прибира,
чужди хлябове да не ядем,
чужда работа да не работим!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.