* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
дотегнало ми е тоз живот,
със седем дребни дечица,
все ходя, Станке, работя,
не мога нищо да изкарам,
за деца хлебец да внеса,
ази съм, Станке, намислил,
да взема да се удавя
или далеч да забегна,
да не ти гледам децата
голи и боси да ходят,
гладни и жадни да лягат.
Както го Стоян казваше
и тъй го Стоян направи.
И стана Стоян, забегна
долу ми в Мала Азия.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица,
най-мъничкото в люлчица.
Гледа ги Станка, жали ги
година и половина,
и нея й вече дотегна -
от къща в къща ходила,
по парче хлебец просила
и на децата носила.
Но гърло със малко не лъже!
Та си децата събрала,
и най-мъничкото накърми;
накрай си село излезе.
Край село река течеше,
че се в реката хвърлила,
хвърлила и се удавила.
Рибари риба ловили,
че са удавник извадили.
Бързо са из село разнесло,
цяло се село събрало
удавник да си познаят.
Никой удавник не позна.
Станкините дребни дечица
тяхната майка познали,
край нея ходят и плачат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.