* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, любе Станке ле,
дотегнало ми й тоз живот,
все ходя, Станке, работя,
не мога нищо да изкарам.
Аз съм, Станке, намислил
да взема да се удавя
или далеко забегна,
долу в Мала Азия.
Да не си гледам децата
голи и боси да ходят,
гладни, горките, да лягат.
Както го Стоян казваше
и тъй го Стоян направи.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица,
най-мъничкото в люлчица.
Чуди се Станка, мае се
как да си деца отгледа.
Най-после Станка намисли
да вземе да се удави.
Че си децата събрала,
най-мъничкото накърми
и го в люлка остави,
и му песничка запя:
- Нани ми, нани, Иванчо,
туй ще ти е мама кърмене,
кърмене, още люлеене.
Край село река течеше,
Станка се в река хвърлила.
Рибари риба ловяха,
Станка удавник извадиха.
Цяло се село събрало,
никой си Станка не позна.
Нейните дребни дечица,
те майка си познаха.
Викнали та заплакали,
цялото село плакало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.