* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, моя пръвнино,
омръзнало ми, Станке мо,
се ходя, Станке, работя,
нищо не мога да изкарам,
децата да си прехраня.
Не мога, Станке, да гледам
децата голи да ходят,
гладни, горките, да лягат.
Ази съм, Станке, намислил
да взема да се удавя
или далеко забягна.
Както го Стоян думаше,
и тъй го Стоян направи;
остави Станка самичка
със седем дребни дечица,
най-малкото - в люлчица.
Гледа ги Станка година,
година и половина,
на Станка много дотегна.
На една Света неделя
Станка децата събрала,
всичките наред целуна,
най-мъничкото накърми.
Край село река течеше,
Станка се в река хвърлила,
хвърлила и удавила.
Цяло се село събрало,
никой удавник не позна,
най-подир идат дечица,
те си майка си познали,
край нея ходят и плачат.
Най-голямото момиче,
то на майка си думаше:
- Мамо мо, мила майчице,
не ни ли, мамо, достигна
без баща клети сираци,
ами без майка да останем?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.