* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, булка хубава,
станало девет години,
откак сме се двама събрали,
седем сме деца добили,
все ходя, Станке, работя,
за хлебец не мога изкара.
Ази ми, Станке, дотегна,
ще ида, ще се загубя.
Рече го Стоян, стори го.
Остана Станка вдовица,
със седем дребни дечица,
чуди се Станка, мая се,
че ходи Станка, работи,
по парче хляб им носеше,
но гърло се с малко не лъже.
Чуди се Станка, мая се,
какво да стори, направи,
край село река течеше,
и се в реката хвърлила.
Рибари риба ловили
и си удавник изваждат,
цяло село се извървяло,
никой си Станка не позна.
Станкини дребни дечица,
и те удавник да видят.
Като при удавник отиват,
тя била тяхната майчица.
Викнали, че заплакали:
- Мамо льо, мила майчице,
защо ни, майко, остави,
клети сираци да ходим,
немили-клети, недраги?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.