* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Работя, Станке, работя
от нигде нищо не изкарвам
и аз съм, Станке, намислил
далече, Станке, да си забягна
или, Станке, да се удавя.
Не мога да гледам
гладни децата да лягат.
Както си Стоян намислил,
тъй си Стоян направил.
Далече Стоян забягнал,
далече в Мала Азия.
Остана Станка самичка
със седем малки дечица,
от къща на къща ходеше,
по парче хлебец просеше
децата да си прехранва.
Но Станкини комшийки
те Станка вече връщаха.
Че много й Станка дотегна,
една ми сутрин на рано,
малко си дете накърми
и го в люлка положи,
и си децата целуна,
и право в реката отива,
че се е Станка удавила.
Сутринта рибари риба ловяха,
Станкиния труп намериха.
Цяло се село събрало
да гледа чудо голямо
и най-подир идат отдолу
Станкини седем дечица.
Жална картина настъпи,
пищят и плачат горките,
и най-малкото - мъртвешка си кърма сучеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.