* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Мене ми, Станке, дотегна
да гледам децата голи и боси,
ще взема негде забягна.
Че стана Стоян забягна
долу ми в Мала Азия,
остави Станка самичка
със седем дребни дечица.
Гледа ги Станка, жали ги
година и половина.
От къща в къща ходеше,
по парче хлебец просеше
да си децата изхрани.
На нея й вече дотегна,
че ги всичките извикала,
най-мъничкото накърми
и го в люлчица сложила,
па излязла долу край село,
бистра ми река течеше.
Както се й Станка хвърлила,
три дни във водата стояла,
рибари риба ловили
и си удавник уловили.
Бързо се в село слух разнесе,
цяло се й село събрало,
никой си удавник не позна,
сал нейни дребни дечица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.