* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, първо венчило,
дотегнал ми е тоз живот,
работя, Станке, работя,
нищо не мога да изкарам.
Намислил съм си, Станке ле,
надалече да забегна,
да не си гледам децата,
гладни и жадни да ходят.
Което Стоян думаше,
думаше и го направи.
Стоян далече замина,
долу, долу в Мала Азия,
остави Станка самичка,
със седем дребни дечица.
Гледа ги Станка, жали ги
година и половина.
Ходила Станка, ходила,
от къща на къща молила,
по парченце хлебец просила
и си децата лъгала.
С парче се гърло не лъже,
на Станка много дотегна.
Станка се в река хвърлила,
хвърлила и удавила.
Рибари риба ловили,
удавник са изкарали.
Цяло се село събрало,
да си удавник познаят,
никой уданик не позна,
Станкини дребни дечица
те са майка си познали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.