* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, първо венчило,
бактисах, Станке, кандисах
на този пусти сиромашлък.
Все ходя, Станке, работя,
не стигат, Станке, парите,
за вкъщи нещо да взема.
Много ми, Станке, дотежа,
да гледам, Станке, тез деца
гладни и голи да ходят.
Чудя се, Станке, мая се
далеко да си забегна,
да не ги гледам гладни и голи.
Че стана Стоян, замина
в чужда страна далечна.
Чакала Станка, плакала -
дано се Стоян завърне,
на деца нещо да донесе,
но няма го Стоян никакъв.
На Станка много домиля,
че стана Станка, отиде,
и се в река тя хвърлила,
хвърлила и удавила.
Рибари риба ловили,
и са удавник хванали.
Цялото се село събрало
да види кой се й удавил.
Станкините дребни дечица
и те на река отишли;
като майка си познали,
викнали и заплакали:
- Какво ти, майко, сторихме,
сторихме и направихме,
че се, майко, удави,
и нази клети остави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.