* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, любе Станке ле,
дотегнало ми е тоз живот,
да ходя, Станке, работя,
децата голи да гледам,
а вечер гладни да лягат.
За туй съм, Станке, намислил
да ида да се удавя
или далече забягна.
Както си Стоян казваше,
това той скоро извърши,
ах, че ми Стоян забягна
далече в Мала Азия,
остави Станка самичка
със седем дребни дечица.
Ходила Станка, просила,
по комат хлебец носила,
децата си тя хранила,
но и на нея дотегна.
Един ден всички събира,
събира и ги окъпва,
окъпва и ги нахранва,
най-малкото накърмила,
накърмила и го приспала,
отвън селото излязла
и се във вода хвърлила,
хвърлила и се удавила.
Рибари риба ловили,
че са удавник извадили,
цялото село се събрало,
удавник да си познаят,
никой си удавник не позна.
Станкините дребни дечица
те си удавник познали,
викнали, че заплакали:
- Защо ни, мамо, остави,
какво ще, мамо, да правим?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.