* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, любе Станке ле,
дотегнало ми й тоз живот,
се ходя, Станке, работя
нищо не мога да изкарам.
И аз съм, Станке, намислил
да взема да се удавя
или далеко да избягам
да ни си гледам децата
голи и боси да ходят,
гладни горките да лягат.
Като го Стоян казваше
и той го Стоян направи,
че стана Стоян забягна
там долу в Мала Азия.
Самичка Станка остави
със седем дребни дечица,
най-мъничкото в люлчица.
Гледа ги Станка, жали ги
година и половина
от къща в къща ходила
ту парче хлебец просила
тя на децата носела.
Но гърло се с малко не лъжи
и на нея й вечак дотежна,
че си децата събрала,
най-мъничкото накърмила
и го в люлчица сложила,
и тя край село излязла,
край село река течеше.
Ах, че се й Станка удавила...
Рибари риба ловиха
и те си удавник извадили
и го на брега изхвърлили.
Бързо са из село разнесло
цялу се й село събрало -
никой си удавник не познал.
Станкините дребни дечица
и те майка си познали,
край нея те са ходили
ходили и са плакали...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.