* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Омръзнало ми е, Станке ле,
да гледам, Станке, дечицата
как ходят голи и боси
и търпят гладни и жадни.
Ще взема да се убия
или далеко забягна
в Мала Азия ще ида.
Рече го Стоян, стори го.
Чуди се Станка, мае се
какво да прави дечицата.
Най-после намисли -
да иде да се удави.
Рано ранила в понеделник,
че си дечицата окъпала
и ги в люлчица сложила
и си из порти излязла
на край реката отишла.
Най-после Станка решила
и се в реката хвърлила.
Реката много придошла
Станка на брега изхвърлила.
Заранта като се съмнало
хора удавник видели.
Никой си Станка не познал.
Станкини дребни дечица
и те отишли да видят
всичките виком викнали:
- Тази е нашата майчица
ние сме вече самотни,
самотни клети сираци,
без майка, още без баща.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.