* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
дотегнал ми е този живот -
все ходя, Станке, работя,
не мога нищо да изкарам,
за деца хлебец да донеса...
Ази съм, Станке, намислил,
да взема да се удавя,
или далече да забегна,
да не си гледам децата,
голи и боси да ходят,
гладни горките да ходят.
Както го Стоян казваше,
и тъй го Стоян направи;
че стана Стоян забегна,
долу ми в Мала Азия,
остави Станка самичка,
със седем дребни дечица,
най-мъничкото в люлчица.
Гледа го Станка, жали го,
година и половина.
От къща на къща ходила,
по парче хлебец просила,
но гърло се с малко не лъже...
И на нея й вече дотегна
че си децата събрала,
най-мъничкото накърми,
че си край село излезе.
Край село река течеше,
ах, че се Станка удави...
Рибари риба ловели,
че са удавник извадили.
Бързо се из село разнесе,
и цяло се е село събрало
удавник да си познаят.
Никой си удавник не позна.
Станкините дребни дечица,
своята майка познали
край нея те са ходили
ходели още плакали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.