* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Либе Станке мо, Станке мо,
ази съм, либе, помислил
да ида в Мала Азия.
Както е Стоян помислил,
така и Стоян направил.
Остана Станка вдовичка
със седем дребни дечица.
Ходила Станка, просила,
децата да си изхрани,
и туй на Станка дотегна.
Край село река течеше,
и тя се в река хвърлила,
хвърлила и удавила.
Рибари риба ловели,
те си удавник найдели.
Цяло се село събрало,
никой си удавник не познал.
Станкините дребни дечица,
те си удавник познали,
познали и заплакали:
- Мамо ма, мила майчице,
кой ще ни нази опере,
опере, още нахрани?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010