* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, мила стопанко,
вся ходя, либе, работя,
не можах да надделея
децата да си прехраня,
нел да ги, Станке, облека,
облека, либе, обуя.
Аз съм си, Станке, намислил
далеч да, либе, забягна,
далеч, към Долна Азия,
да не си гледам децата
как се наказват гладнички,
голички, либе, босички.
Както го Стоян издума
и тъй го Стоян направи -
остави Станка самичка
със седем дребни дечица,
най-малкото в люлчица.
Станка се чуди и мае
какво да прави децата.
От къща в къща ходила,
по малко брашно просила -
гърло се с малко не лъже...
Нали на Станка дотегна
какво да прави децата.
Най-сетне Станка решава
край на живота да стори,
решава и го направя.
Един ден, рано в неделя,
хей, станала й рано горката.
Ходила, брашно изпросила,
та им е пита опекла
и си децата събрала,
събрала и нахранила.
Най-мъничкото накърми.
Ах, че си Станка излезе,
край село река течеше -
Станка се в река хвърлила,
хвърлила и се удави.
Рибари риба ловили,
те са си Станка извадили.
Бързо се в село разнесло,
рибари удавник извадили -
да отидат да го познаят.
И Станкините дребни дечица,
и те на река отиват.
Те като видели удавник,
те са майка си познали.
Викнали, та заплакали,
та цяло село разплакали.
Тогава властта разбрала
и си децата прибрала,
по хората ги раздала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.