* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Стане ле, либе Станке ле,
мене ми, либе, дотегна
все ходя, либе, работя
не мога нищо да изкарам -
децата да си прехраня.
Ази съм, либе, намислил
да взема да си забягна.
Както го Стоян казваше,
тъй го и Стоян направи.
Замина Стоян далеко,
далеко, в Мала Азия.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица.
Ходила Станка, просила,
по парче хлебец носила
и си децата хранеше.
Душа се с малко не лъже,
че й на Станка дотегна
и реши да се удави.
Край село река течеше,
Станка се в река хвърлила.
Рибари риба ловили
и си удавник хванали.
Бързо се из село разчуло -
рибари удавник хванали.
Цяло се село събрало
да си удавник познаят.
Никой си удавник не позна.
Станкините дечица,
те си удавник познали.
Викнали, та заплакали:
- Кой ще ни, мамо, прибере,
прибере да ни нахрани?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.