* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, първо първино,
Станке ле, първо венчило,
бактисах, Станке, сандисах.
Аз работя, Станке, аз ходя,
нищо не мога да изкарам,
децата си да нахраня -
те ходят немили-недраги,
те ходят гладни и боси.
И ази, Станке, намислих,
далеко да си забегна
или да се, Станке, удавя.
Стоян се, халом, не удави,
а далеко Стоян забегна -
долу ми в Мала Азия.
Остана Станка самичка
със шест ми дребни дечица,
седмото в люлчица.
Чуди се Станка, мае се,
как да си децата прехрани.
Ходила е на работа,
от къща на къща да проси -
и на нея, холам, дотегна.
Край село река гърмеше,
рибари риба ловяха,
рибари риба не хванаха,
а най удавник хванаха.
Цяло се село събра,
никой удавник не позна.
Станкини дребни дечица
тяхната майка познаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.