* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ма, пръвна пръвнино,
аз ще се, Станке, погубя,
аз ще си далеч забягна,
че ми са, Станке, додяло,
гладни деца да гледам,
гладни ми, още и боси.
Намислил Стоян, сторил го,
далеч е Стоян забягнал,
далеч ми в Мала Азия,
остави Станка, остави,
със седем дребни дечица.
Чуди се Станка, мае се,
как да си деца отгледа,
из село Станка ходеше,
парченце хлебец просеше,
но и това й дотегна...
Една ми клета събота,
гладни ги Станка прибрала,
че си ги сладко приспала,
среднощ врата отворила,
без да я някой усети,
на река Станка отиде,
че се във вода хвърлила,
хвърлила и удавила.
Съмнало света неделя,
рибари риба ловили,
те удавник намерили,
че я сред село занели.
Събрали се и събрали
цялото село хората,
никой удавник не познал,
Станкини дребни дечица,
те ми майка си познали,
познали и повикали:
- Мале ле, мила мале ле,
какво сме, мамо, сторили,
та тати от нас забягна,
а ти са, мамо, удави?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010