* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Аз ще си, либе, забягна
далече в Мала Азия,
далече в Мала Азия -
да не си гледам децата
голи и боси да ходят.
Както си Стоян намисли,
така си и Стоян направи.
(...)
В неделя рано станала,
та си дрехите прибрала,
вървяла що е вървяла,
седнала да си почине
и се виком провикнала:
- Любе Стояне, Стояне,
тук няма място за мене.
Край село река течеше,
Станка се в река хвърлила
и от мъки отървала.
Рибари риба ловили
и си удавник хванали,
и край село го занесли.
Никой удавник не позна,
Станкини дребни дечица,
те си удавник познаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.