* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Ази си, Станке, намислих,
да взема да се удавя,
или далеко забягна,
далече в Мала Азия.
Мене ми, Станке, дотегна,
този ми пусти сиромашлък.
Остана Станка вдовица,
със седем дребни дечица,
ходила Станка, работила,
по парче хлебец носила,
но гърло се с малко не лъже,
и нея много дотегна.
В неделя рано станала,
всичките деца измила,
изми ги и ги изкъпа,
та им дрешките препрала,
и от тях избягала.
Рибари риба ловили,
женски си труп извадили,
цяло се село събрало,
не могат да я познаят.
Станкините дечица,
те са Станка познали,
викнали и занареждали:
- Къде ни, майко, остави,
кой ще ни, майко, помилва,
кой ще ни хлебец донесе?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.