* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Либе Станке, Станке ле,
бактисал ми е тоз живот
по хорска работа да ходя,
не мога нищо да изкарам.
Най-подир съм намислил
да взема да се удавя
или далече забягна,
да не си гледам децата
голи и боси да ходят
и гладни, горките да лягат.
Че взема Стоян забягна
долу ми в Мала Азия.
Остана Станка вдовица
със седем дребни дечица,
осмото малко, в люлчица.
Ходила Станка, работила
цели ми дор три години.
С престилка хлебец носила,
децата си Станка хранила.
Най-подир на Станка дотегна.
Край село река течеше,
Станка се в река хвърлила,
хвърлила и се удавила.
Рибари риба ловили
и си удавник уловили
и накрая го изкарали.
Цялото село вървяло
да си удавник познаят.
Никой си удавник не позна.
Най-подир Станкините,
Станкините дребни дечица,
те кат удавник видяха,
видяха и я познаха,
викнали и заплакали:
- Майко ле, мила майчице,
на кого, майко, ни остави,
кой ще ни нази прибере,
кой ще ни хлебец донесе?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.