* * *

Удавила се от бедност

Седнал Стоян, умислил се,
на връх ми Стоян, Петровден.
Марийка Стоян думаше:
- Стояне, първо венчило,
защо се, Стояне, умисли?
А Стоян си отговори:
- Имаме четири деца,
как ще ги ние отглеждаме?
Докат си Стоян издума
хлопна порти и забегна.
Нада се Марийка, чака го
една ми цела година
дано се Стоян завърне,
ала го Стоян нема...
Всеки ден тя брашно заема,
на дечица хляб да меси.
В събота срещу неделя,
тя си на деца продума:
- Дечица, мили мамини,
седайте да вечеряме,
че таз вечер ми е на мене
последна с вас да вечерям!
Най-големото момченце,
то на майка си продума:
- Майко ле, мила майчице,
татко от нази забегна,
ти накъде, майко, ще вървиш,
та и ти ще ни оставиш,
защо сте ни, майко, имале?
Марийка нищо не каза,
хубаво децата нахрани.
През нощта тихо излезе
и отиде, та се удави.
Сутринта рано рибари
Марийка си извадили,
цело се село събрало
и Марийкините дечица
те край Марийка седнаха,
жални си думи думаха:
- Майко ле, мила майчице,
защо сте ни, майко, имале,
та ни сираци оставихте,
по чужди къщи да ходим,
хората паниците да си мият
на нас за манджа да ги дават.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.