* * *

Удавила се от бедност

- Стоянке, либе Стоянке,
мене ми, либе, дотегна
децата да си гледам
голи и боси да ходят,
гладни горките да лягат.
Ази съм, Станке, намислил
далече да си забягна,
да не си гледам децата...
Както си Стоян каза,
тъй го Стоян направи.
Остави Станка самичка
с три малки дечица -
като горката си гледала
една година и половина.
Проси, по къщи ходи,
по парче хляб проси
и на децата си дава,
ала гърло се с малко не лъже...
Накрай й вече дотегнало,
всички си деца събрала
най-малкото си накърмила
и е край село побягнала.
Наблизо си река вървяла.
Станка се в река хвърлила,
хвърлила и се удавила.
Рибари риба ловели,
удавника си извадили.
Бързо се в село разчуло,
цяло се село събрало
удавника да си познаят.
Удавника си никой не познал.
Станкините дребни дечица,
майка си те познали,
край нея ходили, плакали,
проклети сираци останали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.