* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
дотегнало ми е този живот.
И ходих, Станке, работих,
не можах нищо да изкарам,
за моите дребни дечица.
Не мога, Станке, да гледам
голи и боси да ходят,
гладни горките да лягат.
Ази съм, Станке, намислил
или да се, Станке, удавя,
или далече забегна,
далече в Мала Азия.
Както го Стоян казваше,
така Стоян направи.
Забегна в Мала Азия,
остави Станка самичка,
със седем дребни дечица,
осмото лежи в люлчица.
Гледа ги Станка, гали ги,
година и половина.
От къща на къща ходила,
по парче хляб им просила.
Гърло се с малко не лъже,
решила да се удави.
Край село река течеше,
рибари риба ловяха.
Станка се в река удави,
рибари удавник извадили.
Цяло се село събрало,
никой си удавник не позна.
Станкини дребни дечица,
те са удавник познали.
Викнали, та заплакали:
- А, мамо льо, мила майчице,
защо ни, майко, остави,
без майка, майко, без татко?
Кой ще ни, майко, прибере,
по малко хлебец да даде?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010