* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, любе Станке ле,
мене ми вече дотегна
дотегна вече додея,
де къде, Станке, да ида,
никъде нищо не изкарвам
не мога вече да гледам
децата голи и боси да ходят
и вечер гладни да лягат.
Аз ще си, Станке, забягна
далеч през водите, земите,
долу ми в Мала Азия.
Както го Стоян намисли,
така го Стоян направи.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица.
Ходила й Станка, просила
по къшей хлебец носила,
децата да си изхрани.
Най-подир на Станка дотегна
туй пусто черно чернило.
Ах, че си Станка намисли,
край на живота да сложи.
В събота срещу неделя
Станка си е деца измила
и ги чисто премени;
седмото в люлка най-малко
него си Станка залюля
и си песничка запяла.
В неделя рано сутринта
рибари риба ловили
и си удавник хванали.
Цяло се село извървя
никой си удавник не позна.
Най-подир идат, пристигат
Станкини дребни дечица.
Те си удавник познали,
че туй е тяхната майка.
Една я милва, прегръща,
друга я сладко целува,
трети й мило нарежда:
- Майко ли, мила майчице,
татко ни, майко, забягна
долу ми в Мала Азия,
пък ти ни, майко, оставяш
немили-клети, недраги,
по пътя скитници да ходим
без баща, още без майка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.