* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Дотегнал ми й тоз живот,
че ходя, Станке, все работя,
не мога нищо да изкарам.
Аз съм, Станке, намислил
главата да си отрежа,
или далече избягам -
да си не гледам децата
голи и боси че ходят,
гладни, горките, че лягат.
Както го Стоян думаше,
така го и Стоян направи.
Че стана Стоян, забягна,
далече в Мала Азия.
Остана Станка самица
със девет малки дечица.
От къща във къща ходила,
по парче хлебец просила,
и на децата носила -
просено гърло не храни.
Нали и на нея дотегна,
че стана Станка, излезе,
излезе, не се завърна.
Край село река течеше;
рибари риба ловили,
те са удавник хванали.
Цяло се село събрало,
никой си удавник не позна.
Станкини дребни дечица
те си майка познали,
ревнали горки, плакали:
- Какво ти, мамо, сторихме,
или ти лошо казахме?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.