* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Бахтисах, Станке, кандисах
как ходя, Станке, работя,
не мога да изкарам
децата да си отгледам
гладни, Станке, и боси.
Ще взема да забягна
далеч у Мала Азия
пари да си изкарам,
децата да си отгледам.
Станка на Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
що думаш, либе, тези думи?
Мене на кого ще оставиш
със седем-осем дребни дечица?
Докато Станка продума
Стоян си пътна врата
отвори, още затвори,
че си далече забягна,
забягна у Мала Азия.
Чака го Станка, чака го
година и половина,
не се Стоян завърна.
Чуди се Станка, мае се
какво си деца да прави,
хем гладни, хем голи.
Най-сетне Станка решила.
Сред село е река текла,
текла река Марица.
Вечерта като се мръкнало
нали си деца нахрани,
нахрани ги и приспа.
Че стана Станка отиде
у Марица се удави.
Заранта като се съмнало
рибари риба ловяха.
Не си риба уловиха
най си удавник извадиха.
Цяло се село събрало,
никой си удавник не позна.
Най-сетне дойдоха
на Станка дребните дечица
и си удавник познаха,
викнаха и заплакаха...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.