* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
все ходя, Станке, работя,
нищо не можах да изкарам.
Ази съм, Станке, намислил
да взема да се удава
или далече забегна
долу ми в Мала Азия.
Както го Стоян казваше,
така го, Стоян направи.
Далече Стоян забега,
долу ми в Мала Азия.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица
най-мъничкото в люлчица.
Гледаше Станка, жалеше
година и половина.
От къща на къща ходила
по парче хлебец просила
и на деца носила.
Но гърло се с малко не лъже,
на нея й веч дотегна.
Веднъж си деца събрала
и най-малкото накърмила,
и накрай село излязла,
дето река тече
и тамо се удавила.
Рибари риба ловили
те са си риба не хванали
най са си удавник хванали.
Цяло се е село събрало,
никой си удавник не познал.
Станкините дребни дечица
тяхната майка познали,
край нея те са ходели,
ходели жално плакали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.