* * *

Удавила се от бедност

Остана Стоян сиромах!
Стоян на Станка думаше:
- Дотегна ми вече, Станке ле,
тоз пусти, Станке, сиромашлък!
Аз реших, Станке, аз реших,
далеко да си забягна,
да не ти гледам децата,
гладни и голи да ходят,
за къшей хлебец да плачат...
Че стана Стоян в неделя,
в неделя рано сутринта
и в Романия отиде.
Остави Станка вдовица
със седем малки дечица,
а най-малкото - кърмаче,
то й ръцете вързало,
не може д' иде да проси,
от къде хлебец да вземе,
тя няма нийде никого,
няма кой да я погледне.
Станка се чуди и мае,
ка ще ще си гледа децата,
голи и боси да ходят,
по пътищата да плачат.
Че рече Станка, че рече,
че се самичка усети,
да иде, да се остави.
Че стан арано в събота
и на реката отива,
и си Иванчо окъпа,
окъпа и го накърми,
и на Иванчо думаше:
- Кърми се, Иванчо, накърми,
туй ще ти й, мама, кърмене,
туй ще ти й, мама, виждане!...
После се Станка хвърлила,
хвърлила и удавила.
Сутринта рано в неделя
рибари риба ловяха
и са й трупа хванали,
хванали и извадили.
Бързо се в село събират,
да видят кой се й удавил.
Всичкия народ отишъл,
Станкини дребни дечица
и те на реката отиват.
Като майка си познали,
викнали всички да плачат:
- Ти като, мамо, отиваш,
назе на кого оставяш,
кой ще ни, мамо, погледне?
Като дечица плачеха,
викнали всички да плачат...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010