* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
да знаеш, либе, да знаеш,
какво съм, либе, замислил.
Мене ми, либе, омръзна
да ходя, либе, да работя -
не мога нищо да изкарам,
децата да си нахраня;
не мога вече да гледам,
голи и боси да ходят,
гладни горките да лягат.
Я ще си, либе, забегна,
тебе сама ще оставя.
Както го Стоян думаше,
тъй го Стоян направи -
остави Станка вдовица
със седем дребни дечица.
Ходила Станка, просила,
от къща в къща ходила,
по парче хлебец просила -
децата да си отгледа.
Па и на нея омръзна
да ходи вечно, да работи -
с малко се душа не лъже.
Край село река течеше,
че си се Станка удави,
седем дечица остави.
Рибари риба ловили
и са удавник хванали -
цяло се село събрало
удавник да си познае.
Никой удавник не познал.
Станкини дребни дечица
и те на река отишли -
тяхната майка познали,
познали, жално плакали.
Най-мънинкото Иванчо,
то си на майка думаше:
- Какво ти, майко, сторихме,
та нази клети остави?
Без майка, още без баща,
без никои близък на света;
да ходим, майко, да плачем,
клети сираци да бъдем!?
Като си деца пищяха,
цело се село разплакало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.