* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
дотегнал ми е този живот,
все ходя, либе, работя,
за деца, либе, донесох.
Мене ми вече дотегна,
аз ще далече забягна,
децата да си не гледам
голи и боси да ходят,
гладни, горките, да лягат.
Туй, що го Стоян казваше
и тъй го Стоян направи.
Че стана Стоян, забягна,
долу във Мала Азия,
остави Станка самичка
със седем дребни дечица.
Жали ги Станка, гледа ги,
година Станка, половина
на нея вече дотегна,
че си децата събрала,
най-мъничкото накърми.
Край село река течеше,
Станка се в река хвърлила,
та че се Станка удавила.
Рибари риба ловиха,
та са удавник хванали,
бързо се в село разнесе.
Цяло се село събира,
никой удавник не позна.
Най-подир идат дечица,
тяхната майка познали,
край нея те са ходили,
жално, милно плакали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.