* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Дотегнало ми й тоз живот,
все ходя, Станке, работя
за хлебец пари да изкарам.
На мен ми вече дотегна
кат' гледам, Станке, децата -
голи и гладни да ходят.
Ази си, Станке, намислих
далеко да си забягна
долу ми във Мала Азия.
Както го Стоян измисли,
и тъй го Стоян извърши.
Ах, че си Стоян забягна,
остави Станка самичка
със шест ми малки дечица,
най-малкото, седмо, Иванчо,
тъкмо на осем месеца.
На Станка вече дотегна -
от къща у къща ходеше,
по парче хляб носеше,
децата да си залъже,
но гърло се с малко не лъже.
Децата като плачеха,
на Станка й много домъчня.
Край село река течеше,
Станка си дете окъпа,
последно тя го накърми
и си на дете думаше:
- Туй ще ти, дете, кърменето!
И се в реката удави.
Рибари риба ловили
и се Станка извадили -
цяло се й село събрало
да си удавник познаят.
Никой си удавник ни познал,
само Станкините малки дечица,
като майка си видели,
почнали всички да плачат:
- Защо се, мамо, удави
нас малки, мамо, остави,
кой ще ни нази отгледа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.