* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
се ходя, Станке, работя,
все не мога да изкарам,
за деца хляб да донеса.
Аз съм си, Станке, намислил,
да взема да се удавя,
или далеко забегна,
да не си гледам децата,
гладни горките да лягат.
Както го Стоян казваше,
тъй си го Стоян направи,
че стана Стоян, забягна,
долу във Мала Азия.
Остави Станка самичка,
със седем дребни дечица,
най-малкото в люлчица.
Ходила и работила,
по парче хлебец просила,
гърло се с малко не лъже.
Ах, че си Станка решава,
да вземе да се удави.
Край село река течеше,
Станка се в река хвърлила.
Рибари риба ловяха,
те удавник извадили.
Станкини дребни дечица,
те са удавник познали,
покрай нея са ходили,
ходили, още плакали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.