* * *

Удавила се от бедност

Стефан на Станка думаше:
- Станке, любе Станке,
мене ми, Станке, дотегна,
да тичам и да работя,
не мога нищо да изкарам,
пари за хлебец да внеса,
децата да си изгледам.
Ази съм любе намислил,
да взема да се удавя,
или далеко забягна,
да не ги гледам горките,
голи и боси да ходят,
гладни горките да лягат.
Като го Стоян казваше
и тъй го Стоян направи.
Отиде Стоян, забягна,
долу ми в Мала Азия.
Остана Станка самичка
със седем дребни дечица.
Гледа ги Станка, храни ги
от къща в къща ходеше,
по парче хлебец носеше,
дано ги Станка отгледа.
Ах, че и на нея дотегна,
тя си децата събрала,
най-малкото накърми
и си край село излезе.
Край село река течеше,
тя се в река хвърлила,
хвърлила и удавила.
Рибари риба ловели,
те си удавник извадили,
бързо в село съобщили,
удавник да си познаят.
Цялото село излязло,
удавник да си познаят.
Никой си удавник не познал.
Станкините дребни дечица,
те си удавник познали,
тяхната мила майчица.
Викнали, че заплакали,
най-мъничкото, горкото
то се на гърди залепи,
със кърма да се насуче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.