* * *

Удавила се от бедност

- Все ходя, Станке, печеля -
никаква кяра, печалба!
Мене ми е жал, Станке ле,
като си пари не стигат
за друго вкъщи да купя.
Мене ми й жално, любе ле,
да гледам, любе, децата
гладни и скъсани да ходят
и по улиците да плачат.
Мене ми е жал, любе ле,
знаеш ли какво съм намислил -
ще взема та да се удавя
да не гледам, любе, децата
гладни, скъсани да ходят!
Станка на Стоян думаше:
- Как ще ме, любе, оставиш
с четири дребни дечица,
аз да ги, любе, издържам
и чужда хурка да преда.
Вечерта като се мръкнало
Стоян си навънка излиза
и се в реката удави,
а Станка булка хубава,
млада вдовица остави
с четири дребни дечица.
Чуди се, Станка, мае се
как прехрана да изкара.
Чужда е хурка тя прела
децата да си издържа.
Така децата порасли
и са си хляба поели.
За вечен спомен остави,
това що Стоян направи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.