* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, любе Станке ле,
се ходя, Станке, се бягам
нищо не съм спечелил,
намислих, Станке, намислих
далеч аз да забягна
да не си гледам децата
голи и боси да ходят, (2)
гладни и жадни да лягат.
Каквото Стоян се гласи,
се гласи и го стори,
че стана Стоян забягна
в Мала Азия далече...
Остана Станка самичка,
самичка Станка вдовичка,
със седем дребни дечица.
Най мъничкото в люлчица,
гледа ги Станка, храни ги,
една неделя просила
и на децата носила,
и на нея дотегнало;
че си децата събрала,
най-мъничкото накърми
и ги в къщи затвори,
и си навънка излезе.
Край село река течеше,
Станка се в река хвърлила,
хвърлила и се удавила.
Рибари риба ловили
и са удавник уловили.
Събра се мало и голямо
да си удавник познаят,
никой си удавник не позна.
Станкините дребни дечица
тяхната майка познали,
край нея ходеха,
ходеха жално плачеха,
за тяхната мила майчица...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.