* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Дотегнало ми е, Станке, този живот,
че ходя, Станке, работя,
не мога нищо да изкарам.
Аз съм, Станке, намислил
да ида да се удавя,
или далече да избягам.
Да не гледам, Станке, децата
голи и боси да ходят,
гладни, горките, да лягат.
Както си Стоян намисли,
тъй си Стоян направи.
Ах, че ми Стоян избяга
долу ми в Мала Азия.
Остана Станка самичка
със седем дребни дечица.
Година и половина
от къща на къща ходеше,
по залък хлебец просеше,
но гърло се с малко не лъже.
Това на Станка дотегна.
Край село река течеше,
че си децата оставила,
и се в реката хвърлила.
Рибари риба ловяха,
рибари удавник хванали,
край село го изнесли,
цяло се село събрало,
никой си удавник не позна.
Станкините дребни дечица,
те майка си познали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010