* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
дотегнал ми е тоз живот,
че ходя, Станке, работя,
не мога нищо да изкарам,
за деца хлебец да донеса.
Аз съм, Станке, намислил
да взема да се удавя
или далеко забягна,
да не си гледам децата
голи и боси да ходят.
Както си Стоян казваше,
и тъй го Стоян направи.
Че стана Стоян, забягна
долу в страна Азия.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица.
Най-мъничкото в люлчица,
гледа ги, Станка, гали ги
година и половина.
От къща в къща ходила,
по парче хлебец просила
и на децата носила.
Но гърло се с малко не лъже,
и на нея й дотегна,
че си децата събрала,
събрала и окъпала.
Най-мъничкото накърми,
че си край село излезе.
Край село река течеше,
ах, че се Станка удавила.
Рибари риба ловили,
че си удавник извадили.
Бързо се из село разнесло,
цяло се село събрало.
Удавник да си познаят,
никой си удавник не познал.
Станкините дребни дечица
тяхната майка познали,
край нея те са ходили,
ходили, още плакали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.