* * *

Татунчо войвода - орач

Марийооо!
Стоянова мама думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
я да са, мама, оставиш,
Марийооо,
от тези пусти работи,
айдучки, мама, кръвнички.
Че мене ми се й додяло,
Марийооо,
сред нощ полунощ да ставам,
чимшир порти да отварям,
се морни коне да вода,
Марийооо,
да ходя да ги разхождъм,
у шити дисаги да бъркам,
чилешки глави да вадя,
Марийооо,
у огъня да ги заравям,
остри саби да мия,
да мия, мама, да трия,
Марийооо,
у стряха да ги подпъхвам,
кървави ризи да пера,
по таван да ги простирам,
Марийооо,
да не ги видят хората,
хората, ем комшиите,
че ще да речат хората:
Марийооо,
"Стоян й, холам, хайдутин,
хайдутин, холам, къпсъзин,
на хайдутите войвода!
Марийооо.
Я улови, мама, Стояне,
тейковите ти работи,
разори, мама, Стояне,
Марийооо,
тейковите ти угаре,
с бяло ги жито ти насей,
с бяло жито, ем червено.
Марийооо.
Стоян майка си послуша,
че отиде Стоян у горица
да си копралка отсече,
Марийооо,
копралка, холам, габровка,
от дърво, Стоян, два брате;
че търси Стоян, че намери,
Марийооо,
че си я Стоян подкова
с дванайсе оки джилязо. (2)
Марийооо.
Нови си кола обърна,
пъстър си прежур разгърна,
се бяло го жито натипа.
Марийооо.
Криво си рало той дигна,
тежка копралка прикачи,
черни си биволи упрегна.
Марийооо.
Че тръгна Стоян да оре,
че изорал Стоян, че засял,
един път, два си обърнал.
Марийооо.
Като изподире погледнал,
от подир иде ордия,
ордия, черна мръния.
Марийооо.
Минава, заминава го;
най-подире вървеше
арапче черно, омразно.
Марийооо.
И не го й никой познал;
арапче черно, омразно
само то Стояна познало.
Марийооо.
Стоян арапче думаше:
- Арапче черно, омразно,
да н' ме някак обадиш,
Марийооо.
двете ти очи ще извадя,
кожата ти от гърбо ще земна,
жълтици ще я напълна!...
Марийооо.
Арапче Стоян не слуша,
малко ми нещо замина,
че се из юрди изпровикна.
Марийооо.
- Юрдийо, черна мрънийо,
къде Стояна минахте,
минахте, заминахте го!
Марийооо.
Че се мръния върна
и си Стоян обиколи.
Стоян юрдии думаше,
Марийооо:
- Още ме малко чакайте
да си биволите упрегна
и си копралка у ръка земна.
Марийооо.
Още го малко чакали,
че си биволите упрегна,
тежка копралка у ръка зе,
ем на мръния думаше:
- Мрънийо, черна юрдийо,
Марийооо,
я сега, мъре, да видим
коя майка как растила.
Като напред замахнал,
Марийооо,
за дясно не му остана.
Арапче черно, омразно
току то само остана;
Марийооо.
двете му очи извади,
кожа му от гърбо той зел,
жълтици я напълнил.
Марийооо.
Като си Стоян отиде,
и на майка си обажда:
- Аз насях, мамо, и пожънах,
и кръстци, мамо, направих.
Да не й било бивало,
не се би песен пояло.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010