* * *

Татунчо войвода - орач

Мама на Тончо думаше:
- Я да си, мама, оставиш
тоя, мама, занаят хайдутин,
започни бащин занаят,
занаят чифчилик!
Мене ми вече дотегна
човешки глави да крия,
остри ножове да трия,
хората перат на реката,
а аз, мама, пера в мазата,
в мазата зад бъчвата...
Тончо мама си послуша.
Приплещи торба жълтици
и си на Сър пазар отиде,
и се виком провикна:
- Ой ви вази, селяни,
карайте и прекарвайте,
карайте руси биволи,
да си биволи избера!
Като си у тях отиде,
отиде оран да оре,
жълта пшеница да сее.
Изора брезна и друга,
когато погледна надолу,
отдолу идват сеймени.
Те си на Тончо думаха:
- Помага Бог, орачо,
къде оре Тончо хайдутин?
Тончо копралки думаше:
- Ако ме, копралке, отървеш,
дрънкалките ще ти позлатя,
желязото ще ти посребря!
Когато се завъртя наляво
и когато сключи надясно,
и никой не остана.
И запрегна руси биволи,
и си у дома отиде,
и си на майка думаше:
- Изорах, майко, нивата,
изорах и пожънах...
И си в Балкана отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010