Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Татунчо войвода - орач

Мама на Видул думаше:
- Сину Видуле, Видуле,
я остави са, сино льо,
от този пусти хайдутлук,
хайдутлук майка не рани.
Де двама, синко, де трима
се за Видула гълчаха:
''Видула й панта голяма!"
Я иди, синко, та ори,
та ори, синко, та посей.
Видул мама си послуша.
Отиде Видул на пазар,
продаде конче хранено,
купи си руси биволи;
продаде пушка бойлийка,
купи си ралци купалци;
продаде сабя френгия,
направи ново чикелчи.
Отиде Видул да оре,
да оре Видул да сее,
дето хората не орат,
между два друма хайдушки.
Поора малко ни много,
седнал е да обедува,
биволи да си починат.
Темен са й облак задало,
Видул са чудом чудеше
дали е летни дъждови,
или е зимни снегови.
Като до Видул дойдоха,
нито са летни дъждове,
нито са зимни снегове,
най било тежка потера,
потера, верна дружина,
дванайсетини байрека,
и със дванайси алени.
Като до Видул дойдоха,
тия си Видул ни познаха,
тия на Видул думая:
- Момченце, младо ораче,
ни знайш ли Видул де оре,
де оре Видул, де сее?
Видул потера излъга:
- Ни зная и ни познавам.
Потера си заминала,
най-подир върви чифутче,
то си магаре возеше
и на магарето носеше
мешин дисаги с алтъни.
Като си Видул видело,
видело и го познало,
и на потера извика:
- Потера, верна дружина,
а тва е Видул войвода.
Видул си отвзе чикелчи:
- Чикелчи, мою другарчи,
три пъти си ме отървал
и тоз път да ме отървеш,
резчито жа ти позлатя.
Че са налево завъртя,
всички ги Видул положи
като на нива снопити
и ги на кръстци натрупа,
че при чифутче отиде,
чифутче му са молеше:
- Я остави ма, Видуле,
че съм едничък у майка.
Видул чифутче не слуша,
права му ръка отреза,
лево му око извади
и си го сторож остави,
кръстците да му поварди.
Той впрегна руси биволи,
че си отиде, отиде
на хайдушкото сбирало,
натвари жълти алтъни -
дванайси мери и полвина,
като си у тях отиде
и на майка си думаше:
- Блазе му, мамо, блазе му,
който майка си послуша
да иде, мамо, да оре.
Аз орах, мамо, и посех,
и даде Господ урожай,
аз си го, мамо, пожънах,
че си, мамо, кръстци продадох,
дванайси мери алтъни,
дванайси и половина.

 


Суворово (Шикирли-Китай), Измаилски район, Одеска област - Украйна (Кауфман-НПБУМ 2, № 1366 - "Видул се отказва от хайдутлука").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010