* * *

Татунчо войвода - орач

Тончова мама думаше:
- Сино льо, холам, Тончо льо,
бре, остави се, остави,
от този пусти занаят,
занаят, синко, хайдутлук!
Че мене ми се додяло
сутринта рано да раня,
кървави ризи да пера,
ръждиви пушки да трия,
кървави саби да мия,
с шиник пари да меря,
с шиник жълти жълтици,
с кантар бели бешлици.
Я иди, синко, я иди,
в нашта горна одайка.
Напълни чанта жълтици,
че иди, синко, че иди
на сливенските пазари,
че си биволи избери.
Че иди, синко, че ори,
в село на кръстопътя,
бащини ниви изори,
отколе не са орани...
Тончо мама си послуша.
А че си Тончо отиде
на сливенските пазари,
че си биволи той избра.
А че си Тончо отиде
у село на кръстопътя,
бащини ниви да оре.
На долен край като отиде,
зайци и вълци изгони,
на горен край като отиде -
тамо си Тончо завари
едно ми черно арапче.
То си на Тончо думаше:
- Бре ой те тебе, чифчийче,
като си нивите ореш,
не си ли чувал, ни виждал,
тук да е Тончо войвода?
Тончо арапче думаше:
- Аз съм Тончо войвода!
Доде си Тончо издума
и го дружина огради.
Тончо копраля измъкна,
като наляво засука,
дорде надясно обърне -
само арапче остана.
И него Тончо улови,
и му главата отряза,
и му кожата обърна.
А че я Тончо напълни
с десет годишен бузалък,
че я в колата той турна
и биволи си поведе,
право си у тях отиде,
и на мама си продума:
- Я ела, мамо, погледай,
че аз ти ниви изорах,
изорах, мамо, и насях,
пожънах и ги овършах,
и ти парите донесох...
Миличка моя, мале мо,
вълк куче, мамо, кога стане -
Тончо чифчийн ще стане.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010