* * *

Татунчо войвода - орач

Майкя Татунчо думаше:
- Сине Татунчо, Татунчо,
я доста ходи войвода
на седемдесе дружина,
на седемдесе и седем,
доста им носи байряко,
но продай пушка бойлия
и тая сабля френгия,
та купи брези биволи
да ореш църно оране,
да сееш бела белия,
да раниш майкя и баща
като твоите дружина!
Татунчо майкя послуша,
не даде пушка бойлия,
ни даде сабля френгия,
На ойде равна София,
та купи брези биволи.
Доде биволи купува,
три бъчви вино изпили,
четвърта бистра ракия.
Та па ги дома откара,
направи рало железно,
па нема тънка копраля.
Он везе остра секира,
та ойде гора зелена
да тражи тънка копраля,
та три дни оди, та тражи,
не може дърво да найде.
Па се сети Татунчо,
че има дърво габрово,
що са на сенкя седели
със седемдесе дружина,
със седемдесе и седем;
него че сече Татунчо.
Три дни го сече и деля,
та па го везе Татунчо,
та леко му дойде у ръка,
а он се чудом чудеше,
дека че друго да нейде.
Па се сети Татунчо,
че че му тура остружка
девет кантара железо.
Та па си дома отиде,
направи тогай остружка
девет кантара железо,
упрегна брези биволи,
упущи поле широко
Да оре църно оране.
Нигде се рало не фата
у това поле широко,
да оре църно оране,
да прави нива голема.
Он ойде гора зелена,
низ тия царски друмове,
тамо се рало фанало,
покара бразда дълбока,
превраща бело камене.
Ете си ида тетаре,
та царски хазни носеха.
Най-напред иде татарин,
по него ида хазните,
та си попита Татунчо:
- Тако ти бога, орачко,
докато ора на друми,
да не видва Татунчо,
Татунчо млада войвода?
Ха Татунчо им думаше:
- Хей, фала вие, татаре,
да язе не знам Татунчо,
ни го знам, ни го познавам!
Отзаран йедин премина
със седемдесе дружина,
та отидоха у гора!
И татарин му казува:
- Това йе било Татунчо!
Ако ни скоро усети,
азните че ни отъвне.
Най-назад иде татарче,
оно Татунчо познава,
че ги йе срещал Татунчо
из тия тесни клисури,
та им е вземал хазните.
Като Татунчо познало,
па на дружина думаше:
- Дружина верни, сговорни,
ете това йе Татунчо,
Татунчо млада войвода!
Хайдете да го хванеме,
те сега пусат не носи,
дружина нема със него,
да го караме дружина,
у Цариграда голема!
А Татунчо си думаше:
- Копральо, габровице ле,
у тебе сам се поуздал,
та орем язе на тия,
на тия царски друмове!
Тамън татаре стигнаха,
ка се завъртя Татунчо
със тая тънка копраля,
сите обеднъг паднали,
девет му хазни остали.
Тогай се махна Татунчо
да оре църно оране,
нало си дома отиде,
та девет хазни откара,
до девет хазни имане,
па на майкя си думаше:
- Ете ти, мале, имане
да ручаш, доде живееш.
Я че си сберем дружина,
па чем да идем у гора,
па че да бъдем войвода!
Стара го майкя проклела:
- Сине Татунчо, Татунчо,
като не слушаш майкя си,
доде до гора отидеш,
ега те турци улова,
три години да те карая
по сите града големи,
сички свет да те извиди,
какво си млада войвода!
Какво го майкя проклела,
се го йе така стигнало.
Доде до гора отиде,
клети го турци стигнаха,
та си Татунчо хванаха
и веднъга го вързаха,
та го назаде върнаха.
Три годин са го карали,
по сите града големи.
Що дека са го карали,
са се имане давали
Татунчо да си погуба,
доде йе ходил войвода
триесе и пет години,
много йе народ изгубил,
много йе хазни отъвнал.
Дур го три години карали,
та девет хазни събрали
и па му дома дойдоха.
Излезнала йе майкя му,
у скут имане изнесе,
на турци се молеше:
- Турци ле, млади сегмене,
това ви давам имане,
десна му ръка пущете
със него да се простиме,
че ми йе золум правило,
три ми йе сина убило,
и после ка се простиме,
веднъг му глава вземете!
Турци се това не сещат,
защо йе било измама,
десна му ръка пущиха,
она му сабля додаде.
Как се завъртя Татунчо,
сите обеднъг паднали,
девет му хазни остали.
Тогай се махна Татунчо,
вече войвода не иде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010