* * *

Татунчо войвода - орач

Татунчо, върл хайдутин,
Татунчо на гости той дошъл,
на гости, на майка си.
Стисна го майка, прегърна,
завайка, сълзи порони
и на Татунчо думаше:
- Татунчо, сине Татунчо,
брей, остай се, сино льо,
от тоя пусти хайдутлук,
от бащинев ти занаят,
айдутлук къща не върти,
айдутлук майка не храни.
Ти продай пушка бойлия
и смени сабя за рало,
ори, Татунчо, и посявай,
майка, сино льо, да храниш!
Татунчо майка послуша,
продаде пушка бойлия
и смени сабя за рало.
Той рано рани на нива,
черни угари да оре,
бяла пшеница да сее,
Татунчо майка да храни.
От село иде потера,
тя при Татунчо отиде
и на Татунчо думаше:
- Орачо, прости, орачо,
ти като ореш тукачка,
та да не видя, орачо,
Татунчо върл хайдутин,
Татунчо от тук да мине?
Татунчо дума потера:
- Аз не видях Татунчо,
Татунчо от тук да мине.
Аз съм си сами Татунчо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010