* * *

Татунчо войвода - орач

Мама Стояну думаше:
- Синко Стоене, Стоене,
я остави са, Стоене,
от този пусти хайдутлук,
хайдушко не е за много -
година и половина...
Я иди в гора зелена,
отсечи дърво за рало,
направи рало желязно,
че впрегни руси биволи,
та ори черни угари,
та посей жълта пшеница.
Стоян мама си послуша.
отиде в гора зелена,
два дни ми, три дни походи,
отсечи дърво за рало,
на дюльгери го занесе,
на дюльгери и на ковали,
направи рало желязно;
че впрегна руси биволи,
да оре черни угари,
да сее жълта пшеничка.
Една ми брезна забрезни,
и дваж ми Стоян повтори,
кога третата зачена,
в гора е пушка пукнала,
хайдушка песня екнала.
Стоян биволи распрегна,
към гората ги покара
и на биволи думаше:
- Яшите ва, вълци и мечки!
Че обзе Стоян ралото,
че го на рамо преметна,
че го понесе-занесе
във тая гора зелена,
на хайдушкото сбирище.
Тамка завари, завари
се отбор върли юнаци.
Стоян дружини думаше:
- Дружино, вярна, събрана
пак ви съм, холам, войвода!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010