* * *

Татунчо войвода - орач

Мама Татунчо думаше:
- Синко Татунчо, Татунчо,
Татунчо, един на мама,
добре ми дойде на гости!
Я остави се, Татунчо,
от този пусти хайдутлук,
хайдушко не е за млого,
хайдушко й, сино, за малко,
хайдутин къща не гледа,
хайдутин майка не храни!
Продай си пушка бойлия
и остра сабя змиица,
па впрегни руси биволи,
че иди угар да ореш,
да пръскаш жълта пшеница,
да храниш мама със халал!
Татунчо мама послуша,
че впрегна руси биволи,
че впрегна рало писано,
обърна бразна и друга -
силен се й пепел вдигнало.
Татунчо ми се й почудил
каква е тая работа -
дали ми й коне ергеля,
али ми й чарда говеда?
Не било коне ергеля,
не било чарда говеда,
я най е, холам, я най е
царюви млади сеймени;
че ги е царя проводил,
Татунча да си уловят,
главата да му отземат,
на царя да я занесат.
Тий при Татунча дойдоха
и на Татунча думаха:
- Ораче, младо копаче,
като ми ореш и сееш
ти не знаеш ли Татунча,
де оре, холам, де сее,
де пръска жълта пшеница,
да храни майка със халал?
Татунчо дума сеймени:
- Аз си Татунча не зная,
не зная и не познавам.
Най-подир иде циганче,
циганче, грозно омразно,
то на Татунча думаше:
- Татунчо, а бре, Татунчо,
че не ща ли та обади?
Татунчо дума циганче:
- Ако ме, холам, обадиш,
жив жа ти кожа одера!
То си Татунча обади,
сеймени идат, нападат,
Татунчо дума копрали:
- Копрало, моя сестрице,
ако ма сега отървеш,
ручката жа ти позлатя,
крачката жа ти посребря!
Че обзе тежко копрало,
че се Татунчо завъртя
наляво още надясно,
га са наназад повърна -
главите им са търкаля,
като на бахча зелето;
фесове им са червенят
като на бахча пиперя;
трупове им са търкалят
като на нива кръстците.
Татунчо у тях отиде,
че на майка си думаше:
- Аз орах, мамо, аз посях,
даде го Господ, стори се -
ясно ми й слънце изгряло,
и то ми й, мамо, узряло,
и аз го, мамо, пожънах.
Мама Татунчу думаше:
- Стой, недей лъга майка си,
че е от Бога грехота!
- Кога ми вяра не фащаш,
я хайде да те заведа!
Кога си майка заведе -
главите им се търкалят
като на бахча зелето;
фесове им се червенят
като на бахча пиперя;
трупове им се търкалят
като на нива кръстците.
Татунчо мъртви съблече,
кемери тeжки извлече,
кемери, пълни с алтъни,
че ги мами си подаде:
- Земи тва, мале, имане!
Ти право беше казала:
"Хайдутин къща не гледа,
хайдутин майка не храни!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010