* * *

Татунчо войвода - орач

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
бактисах, синко, кандисах
кървави ризи да пера,
човешки глави да крия
и остри саби да трия!
Стоян мама думаше:
- Мале ле, стара майчице,
като се от това оставя
на какъв да се занаят заловя?
Мама Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
утре на пазар иди,
купи си руси биволи
с копринени чулове
и посребрени юлари.
Стоян мама си послуша,
че си на пазар отиде,
купил си руси биволи
и с посребрени юлари;
купи си кола желязна,
купи си бяла пшеница
Стоян си в село не отиде,
право на нива отиде.
Като през гора вървеше
криво си рало отсече,
отсече и го направи.
Кога на нива отиде
изкара бразда, повтори,
среща му иде потеря,
тя край Стоян премина
и на Стоян думаше:
- Юначе, ранобудниче,
не си ли видял Стояна,
Стоян, баш хайдутина?
- Не съм го, потера, аз виждал
и да го видя - не го познавам...
Потера отмина по друми,
подире тича черно циганче.
То край Стоян премина
и на потера повика:
- Я стой, потера, почакай,
ето го Стоян хайдутина!
Потера се назад повърна.
Стоян се чуди и мае
какво да прави и стори:
- Копралке ле, дренкополке ле,
ти да ми живота запазиш.
Като потеря дохожда
Стоян се наляво обърна,
като се надясно обърна -
сал циганчето остана.
Стоян си циганче подхвана,
живо му кожата одра,
деветгодишен бузалък я натъпка
и на пашата изпраща.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010